Около VI в. Пр. Хр. в дълбоката сенчеста долина в подножието на "Камен рид", до непресъхващия извор в самото сърце на Историко - археологическия резерват "Сборяново", било изградено светилище на подземните божества, водата и здравето, което просъществувало до началото на новата ера. До наши дни се е запазила скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея, които пазят спомена за възлияния с вода, вино и жертвена кръв. Вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скални късове са съвременни на жертвеника останки от гетското светилище, и до ден днешен посетителите лягат върху тях за здраве и сила.

     В по-късни времена традицията на свещеното място била продължена от християнски параклис. За който в края на XIX век, при началото на първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма, но за съжаление и до сега не са намерени дори и следи от него. А още по-късно в началото на XVII век на това място било изградено тюрбе - гробница на алианския светец Демир баба. То е монументална постройка с купол и преддверие с вход на изток. Демир баба (Железният баща) е най-почитаният светец сред алианското (къзълбашко) население на Североизточна България. Неговата гробница-тюрбе, е едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението - и от християните от околните села.

     Преплитане на алиански, сунитски и християнски традиции върху една много по-древна основа личи и в досега съществуващите обредни практики на това място. Връзването на парцалчета от дрехи по дърветата, ритуалното измиване, лягането върху скалите, за да се придобие сила и други магически по своята същност действия, идват от дълбока древност. Обичаят да се принася жертва - курбан при Демир баба теке като благодарност за изцеление или като даден обет, също носи следите на древни традиции.